Всичко за кучовците
  • Екип Член
  • Живее в София
  • От Пазарджик
  • Мъж
  • Сам(а)
  • 08/04/1974
  • Следван от 5 xора
Друго
  • Брой домашни любимци
    3
  • Домашен любимец
    Куче
  • Порода
    Акита, Хъски, Голдън ретривър
Социални връзки
Последни актуализации
  • Щастливият Бък с новата си приятелка Хера
    Щастливият Бък с новата си приятелка Хера
    1
    0 Коментари 0 Споделяния
  • Apple MacBook Air 13", Mid 2013
    София
    Core i5, 1.3GHz
    4GB RAM
    250GB SSD
    Core i5, 1.3GHz 4GB RAM 250GB SSD
    Тип
    Използвано
    Цена
    450 лева (BGN)
    Статус
    В наличност
    0 Коментари 0 Споделяния
  • WWW.POLMARWORLD.COM
    Кучето, което никой не искаше, спаси живота на новия си собственик
    Кучето, което никой не искаше, спаси живота на новия си собственик. Една вечер Майерс и Сейди били сами вкъщи, когато той получил инсулт. Майерс се сринал на земята.
    1
    0 Коментари 0 Споделяния
  • От Facebook

    "ДА ОБИЧАШ ДЕМОН
    Прибирате се каталясал от работа. Чувате воя на любимеца си когато стигате на третия етаж. Хъски. Обича ви. Когато слизате на осмия, от апартамента се чува щастлив лай, драскане по вратата и топуркане. Отваряте и то скача на гърдите ви. Облизва ви щастливо. Това, че е скъсало с ноктите си новото ви яке е малка подробност. След това застава пред вас и започва да ви се оплаква, как е страдало самотно цял ден. Аууу аууууууу ау... И от що е страдало, е скъсало завивката ви, изяло е половината матрак и една трета от леглото. Ама ви обича. Събличате се и влизате в банята. То по някакъв начин отваря вратата и скача във ваната. Щастливо. Гоните го и заключвате. Когато излизате къпан и мокър, то зарязва панталона, с който се е борило и облизва капките вода от краката ви. Скача щастливо. Обичате го. Обичате го даже когато със засилка се опитва да откъсне топките ви. Обичате го докато се обличате, а то дърпа крачолите на панталона, влачи единия ви чорап под леглото, обувката на терасата, а тениската зад дивана. Обичате го. И то вас. Особено като почвате да слагате каишката му. Щастливо е. И вие сте щастлив. Това, че от щастие ви е ухапало по ръката, одрало ви е по крака и ви е облизало измитото лице няма значение. Качвате се в асансьора. На всеки етаж проверява дали вратите са затворени. Вече сте на партера.Вратата на асансьора е отворена със засилка. Неухапаната ръка се удря в нея и тече кръв. Обичате го. И то ви обича. Едва се задържате на стъпалата, отваряте входната врата и то излита навън. На четири лапи. Излитате и вие. По корем. От носа ви тече кръв, но обичате това куче. Ставате, извинявате се на съседката, под полата на която се е навряло и тръгвате. Спокойни. То проверява всяка гума на кола, всеки храст и всяка миризма. Идилия. Но... Винаги това но. Отнякъде се появява котка. Дясната ви ръка е изтръгната от раменната става, котката е на дървото, а кучето щастливо скимти. Обичате го. И то вас. После тръгвате по тревата. Бавно. Сигурно добре е хапнало, защото изсира най-големото кучешко лайно на света. Навеждате се да го приберете в плика, а то стои щастливо до вас. И тогава на ъгъла на блока се появява невеста с друго куче. Изтръгната е и лявата ви ръка, а вие се влачите по гръб. Щастлив. И то е щастливо. Кой мъжкар се не радва на женска кучка. После, с много усилия и помощ от невестата отървавате кучката от изнасилване. После продължавате спокойно. И се чудите, дали към ортопедията или кафенето да тръгнете. Избирате кафенето. С ограда от желязо. Връзвате го за оградата и се отпускате щастлив на диванчето. Поръчвате си. То лежи и ви гледа. Погледът му показва обич. Цялата обич на света. Обичате го и вие. Отпивате от чашата и се навеждате да го погалите. Но пустата ти махала е пълна с котки. По тротоара върви една. Навирила опашка. И минава до вас. Те това вече е гавра с достойнството му. След секунда котката е на покрива но павилиона, кучето и половината ограда до павилиона, а вие проверявате цената на оградата. Водката ви се връзва някъде към 90 лева. Сто грама. Ама го обичате. Кой няма да обича куче, влачещо ограда и лаещо по котка.
    После се прибирате. И лягате каталясал. И заспивате във въздуха. След малко вече сънувате. И се будите ужасен. Върху вас се стоварва див звяр, озъбен, дишащ ужасяващо и с изплезен език. Но не е звяр. Вашето кученце е. Обича ви. И вие го обичате. После то щастливо спи. На леглото. Вие го гледате. От до леглото. Обичате го. И то вас."
    От Facebook "ДА ОБИЧАШ ДЕМОН Прибирате се каталясал от работа. Чувате воя на любимеца си когато стигате на третия етаж. Хъски. Обича ви. Когато слизате на осмия, от апартамента се чува щастлив лай, драскане по вратата и топуркане. Отваряте и то скача на гърдите ви. Облизва ви щастливо. Това, че е скъсало с ноктите си новото ви яке е малка подробност. След това застава пред вас и започва да ви се оплаква, как е страдало самотно цял ден. Аууу аууууууу ау... И от що е страдало, е скъсало завивката ви, изяло е половината матрак и една трета от леглото. Ама ви обича. Събличате се и влизате в банята. То по някакъв начин отваря вратата и скача във ваната. Щастливо. Гоните го и заключвате. Когато излизате къпан и мокър, то зарязва панталона, с който се е борило и облизва капките вода от краката ви. Скача щастливо. Обичате го. Обичате го даже когато със засилка се опитва да откъсне топките ви. Обичате го докато се обличате, а то дърпа крачолите на панталона, влачи единия ви чорап под леглото, обувката на терасата, а тениската зад дивана. Обичате го. И то вас. Особено като почвате да слагате каишката му. Щастливо е. И вие сте щастлив. Това, че от щастие ви е ухапало по ръката, одрало ви е по крака и ви е облизало измитото лице няма значение. Качвате се в асансьора. На всеки етаж проверява дали вратите са затворени. Вече сте на партера.Вратата на асансьора е отворена със засилка. Неухапаната ръка се удря в нея и тече кръв. Обичате го. И то ви обича. Едва се задържате на стъпалата, отваряте входната врата и то излита навън. На четири лапи. Излитате и вие. По корем. От носа ви тече кръв, но обичате това куче. Ставате, извинявате се на съседката, под полата на която се е навряло и тръгвате. Спокойни. То проверява всяка гума на кола, всеки храст и всяка миризма. Идилия. Но... Винаги това но. Отнякъде се появява котка. Дясната ви ръка е изтръгната от раменната става, котката е на дървото, а кучето щастливо скимти. Обичате го. И то вас. После тръгвате по тревата. Бавно. Сигурно добре е хапнало, защото изсира най-големото кучешко лайно на света. Навеждате се да го приберете в плика, а то стои щастливо до вас. И тогава на ъгъла на блока се появява невеста с друго куче. Изтръгната е и лявата ви ръка, а вие се влачите по гръб. Щастлив. И то е щастливо. Кой мъжкар се не радва на женска кучка. После, с много усилия и помощ от невестата отървавате кучката от изнасилване. После продължавате спокойно. И се чудите, дали към ортопедията или кафенето да тръгнете. Избирате кафенето. С ограда от желязо. Връзвате го за оградата и се отпускате щастлив на диванчето. Поръчвате си. То лежи и ви гледа. Погледът му показва обич. Цялата обич на света. Обичате го и вие. Отпивате от чашата и се навеждате да го погалите. Но пустата ти махала е пълна с котки. По тротоара върви една. Навирила опашка. И минава до вас. Те това вече е гавра с достойнството му. След секунда котката е на покрива но павилиона, кучето и половината ограда до павилиона, а вие проверявате цената на оградата. Водката ви се връзва някъде към 90 лева. Сто грама. Ама го обичате. Кой няма да обича куче, влачещо ограда и лаещо по котка. После се прибирате. И лягате каталясал. И заспивате във въздуха. След малко вече сънувате. И се будите ужасен. Върху вас се стоварва див звяр, озъбен, дишащ ужасяващо и с изплезен език. Но не е звяр. Вашето кученце е. Обича ви. И вие го обичате. После то щастливо спи. На леглото. Вие го гледате. От до леглото. Обичате го. И то вас."
    1
    0 Коментари 0 Споделяния
  • MOZACHE.COM
    Кучетата никога не умират, те остават да живеят в нашите сърца!
    Загубата на домашен любимец е истински удар за всеки един човек. Всъщност за повечето от нас кучетата стават членове на семейството… те се радват, съзряват, страдат и остаряват с нас… Всеки, който мисли, че е загубил куче след като си е отишло от този свят, е погрешно. Кучетата никога не ум
    1
    0 Коментари 0 Споделяния
  • 1
    0 Коментари 0 Споделяния
  • MOZACHE.COM
    Софиянци масово поставят къщички за бездомни кучета и котки, за да ги спасят от зимния студ
    Много хора поставят къщички за котки или кучета в зелените пространства около блока, под някоя тераса или на друго подобно място. Така животните имат подслон за зимата. Има обаче доста съседи, които се сърдят и дори разрушават подслоните. От НПО „Сърце за животните“ разбираме, че в София има дейс
    1
    0 Коментари 0 Споделяния
  • 0 Коментари 0 Споделяния
  • Акита прасчо
    Акита прасчо
    1
    2 Коментари 0 Споделяния
  • Акита прасчо - шофьор
    Акита прасчо - шофьор
    1
    1 Коментари 0 Споделяния
Още истории